Село Неофит Рилски има богата история и освен това около него се разиграва ключова битка. Става дума за сраженията, в които участват войските на Владислав Варненчик. Двете колони се разделят и едната минава през Нови пазар, а другата минава през градовете Шумен и Горна Оряховица. През същото това столетие има още едно важно събитие – в североизточната част на страната през 1475-а година се наблюдава заселване на татари колонисти. Кутлебек е името, което те дават на селото, а това се отнася за по-голямата част от тях. Те са заселници и остават за постоянно, а голяма част от тях имат статут на пленници. И до днес в крайната селска част има татарски гробища, които обаче още не са обект на достатъчен интерес от страна на археолозите. Българи и арнаути също така се вдигат на бунт срещу османската власт в този регион, но събитието не получава достатъчно широк отзвук на фона на други такива.
Староселец се явява център на готвения бунт близо до Неофит Рилски – това е името и на един от най-влиятелните и известни дейци и патриоти от времето на Възраждането. Събирането на боеприпаси и муниции е едно от нещата, в които селяните взимат активно участие и по този начин подпомагат хората от Староселец. Провадийският край тогава е взет на прицел от османците, които искат неговото похамеданчване. Бунтът е именно против това, а преди това през 1573-та година над жителите на селото с името на възрожденеца са правени насилствени опити за вкарване в правия път. Това значи приемане на исляма, а част от насилията включват убийства и изнасилвания. В Провадия през 1580-та година се заселват търговци от Дубровник, които за времето си са считани за високо образовани хора от елитарна прослойка. Точно те се явяват ръководители на бунта, като Павел Джорджич е един от сигурните източници за разигралите се събития. Той е не само с дубровнишки корени, но и приел католическата вяра. През 1637-ма година успява да издигне в Провадия храм по католически образец, а притежава и търговска къща. Проповядването на християнска католическа религия извършва едновременно между българи и арнаути.
През 1689-та година е даден сигнал за подготовката на бунта, а историята на село Неофит Рилски продължава и след освобождението. На 14-ти август 1934-та то приема настоящето си име, като е имало опция да се казва и Равнище. Дискусиите около името на селото започват три години по-рано. Най-голямата електроразпределителна подстанция е разположена само на три километра от селото и в името си съдържа морската ни столица Варна. Още през 1983-та година е замислено началото на този проект, а в основата си той съдържа намерения за набавяне на енергийна мощност за Балканите от територията на Съветския съюз. Това е при положение, че се стигне до отказ в работата на пети и шести генератор на действащата в страната атомна централа в Козлодуй. През миналата година пък близо до селото е изграден исторически парк, който съдържа различни възстановки от историята на страната в ключови периоди като Средните векове. Освен това са застъпени теми за траките и прабългарите.
